От гледна точка на училищното образование е интересно да се обмисли как сътрудничеството между формалните и неформалните участници в образованието може да предостави нови перспективи за развиващите се предизвикателства и възможности.

Формалното образование става все по-информирано чрез променящите се педагогики, фокусът му върху обучаемите и житейските умения и признаването на предишното обучение. В същото време неформалното образование става все по-формализирано по отношение на признаването и демонстрирането на уменията, за чието развитие то помага.

Училищата и младежките работници все повече се обединяват, за да се справят с променящите се общества, в които живеят учениците. Един ръководител, цитиран в публикацията, поставя акцент на подобно сътрудничество с местните общности: "Когато погледнете бъдещето, изглежда, че училищата вече не могат да бъдат изолирани острови. И в тази фаза един от най-естествените партньори е младежката работа".

 

 

 

From a school education perspective, it is interesting to reflect on how cooperation between formal and non-formal education actors can provide new perspectives on evolving challenges and opportunities.

Formal education is becoming increasingly informalised through its changing pedagogies, its focus on learners and life-skills, and its recognition of prior learning. At the same time, non-formal education is becoming more formalised in relation to the recognition and demonstration of the skills it helps develop.

Schools and youth workers are more and more often pairing up to deal with the changing societies in which pupils live. One head teacher cited in the publication makes a point for such cooperation with local communities: "When you look at the future, it seems to be the case that schools can no longer be isolated islands. And in that phase, one of the most natural partners is youth work".